Истинският "Повелител на мухите" е с хепиенд
Какво ще се случи, в случай че 300 години след Робинзон Крузо на ненаселен остров в Тихия океан попаднат група британски момчета? Уилям Голдинг споделя тази история в дебютния си разказ " Повелителят на мухите " - антиутопия за най-мрачните дълбини в човешката природа, която е преведена на десетки езици и продадена в милиони копия. Първоначално романът не се харесва на публиката, само че с времето се трансформира в една от класиките на XX век и му носи Нобеловата премия за литература.
" Човек за индивида е вълк " е сентенция, датираща още от римско време (използвана и от философа Томас Хобс в " Левиатан " ). Подобно на множеството читатели, холандският историк Рутгер Брегман се запознава с романа, когато сам е младеж. Тогава не му хрумва да се усъмни, че създателят бърка. Но съпоставяйки историята от „ Повелителят на мухите “ и биографията на Голдинг (проблеми с алкохола, податливост към меланхолия, благосклонности към нацистите), Брегман става скептичен към сюжета. Смятайки, че децата биха се държали по изцяло друг метод в сходна обстановка, и той стартира да наблюдава хлапета в домовете им, на летни лагери и в учебно заведение.
Когато публикува статия със заключенията си обаче, читателите реагират с съмнение поради метода на изследване - ирелевантен съгласно тях по отношение на изискванията на необитаем остров. Историкът осъзнава, че с цел да поддържа тезата си,
му е нужна същинска история
Късметът идва благодарение на неограничените благоприятни условия на интернет - в дребен блог Брегман се натъква на историята на шест момчета, откраднали лодка в Тонга, Океания, единствено с цел да корабокрушират дни по-късно край необитаемия остров Ата. В публикацията присъства и името на капитана, който инцидентно намерил робинзоновците след година и три месеца, прекарани на ненаселен остров - Питър Уорнър от Австралия. Всичко това, дружно със срещата си с Уорнър и с едно от избавените деца, Брегман разказа в пространна статия в „ Гардиън “, която за няколко дни бе прочетена от над 8 млн. души.
90-годишният през днешния ден Питър Уорнър е син на един от най-богатите и авторитетни мъже в Австралия през 30-те години на предишния век. Самият той бяга от дома си на 17, с цел да прекара идващите пет години, плавайки от Хонконг и Шанхай до Стокхолм и Санкт Петербург, и да се върне с капитанска диплома от шведския флот. Баща му не е ентусиазиран от тези завършения и го назначава за счетоводител в компанията си. Заможният юноша обаче притежава риболовна лодка в Тасмания, с която продължава да излиза в намерено море понякога.
Точно с тази лодка Уорнър стига до Тонга през зимата на 1966-а. Малкият остров Ата, който го отклонява от маршрута му, е бил населен до 1863 година Тогава транспортен съд на робовладелци атакува, заробва и води всичките му поданици. Наблюдавайки острова през бинокъла си, Питър вижда странни обгорени сектори в зеленината. А по-късно и нещо още по-необичайно – голо момче с дълга коса, което се доближава бързо с плуване към лодката му. Следват го още пет, крещейки с цялостно гърло. На чудесен английски първото момче се показало като Стивън и обяснило, че по техни калкулации се намират
на острова от 15 месеца
След като се качват на лодката, момчетата описват историята на своето корабокрушение и по-нататъшното си оцеляване – и шестимата били възпитаници в католическо учебно заведение в столицата на Тонга, Нукуалофа. Обикновеният живот им доскучал, решили да се качат на рибарска лодка, с цел да пътешестват, само че ги настигнала ужасяваща стихия. Питър се свързва със столицата на Тонга по радиото и след 20 минути получава отговор: „ Открили сте ги! Момчетата бяха отписани, организираха се даже погребения. Ако в действителност са те, това е знамение! “.
В месеците след диалога с Питър Уорнър Брегман се посвещава напълно на тази история в опит да разбере какво тъкмо се е случило на острова и да обори Голдинг. За задачата се среща и с Мано, едно от момчетата, който през днешния ден е на 70 г.
По време на рисковата случка Мано е бил на 15. Останалите - Сионе, Стивън, Коло, Дейвид, Люк – сред 13- и 16-годишни. Пътуването им с откраднатата лодка из Тихия океан не е подготвяно дълго и старателно – провизиите им се състояли от банани, няколко кокосови ореха, два дребни газови котлона. Нямали нито карта, нито компас. Когато тръгнали от пристанището, небето било чисто и момчетата задрямали. Часове по-късно ги събудили разбиващите се в лодката им талази – бурята раздрала платното, за малко да унищожи и кормилото. Изгубени посред океана, с полуразбита лодка, след осем дни без храна, единствено с по няколко глътки дъждовна вода - те видели пред себе си остров Ата.
В спомените си от това време Уорнър написа, че с цел да оцелеят, момчетата си устроили „ дребна комуна с градина за храна, издълбани дървесни дънери за събиране на дъждовна вода, гимнастически ъгъл с тежести, корт за бадминтон, заграждения за кокошки и непрекъснато поддържан огън – всичко това с
ръчен труд, остаряло острие от нож и доста увереност “
(И до момента в който огънят в „ Повелителят на мухите “ изгасва, в действителната история корабокрушенците не го оставят без контрол в продължение на повече от една година.)
Вместо да излъчат водачи, шестимата се разделили на работни групи по двама. Разпределили си функциите в градината, кухнята и защитата. Разбира се, имали са и разногласия, само че те били разрешавани с изолираност за известно време. Преживявали, хранейки се с риба, кокосови орехи и питомни птици, останали от времето, когато островът е бил населен. Освен че ядели месото им, пиели и кръвта им, търсели птичи яйца, а около кратера на вулкана разкрили бананови дървета и плод таро. Дните им започвали и свършвали с ария и молитва, а Коло даже успял да си направи китара с остатъци от дърво, изплувало на брега, черупка от кокосов орех и шест струни, избавени от техния корабокруширал " транспортен съд ". Музиката повдигала духа на момчетата.
А духът имал потребност от покачване – през цялото лято рядко капвал дъжд, изтощавайки от жадност корабокрушенците. Опитали се да измайсторят сал, само че се разпаднал. И с цел да усложни в допълнение обстановката, един ден Стивън се подхлъзнал на канара и счупил крайници си. За да го наместят, измайсторили шина от пръчки и листа.
Денят на спасението им е 11 септември 1966 година
Местният доктор остава изненадан от заякналите им тела и съвършено зарасналия крайник на Стивън. Но вместо да бъдат посрещнати с възторг, в Нукуалофа шестимата са арестувани поради открадната лодка. Капитанът обаче се досеща, че приключението на момчетата е съвършена кино история, и използва връзките на татко си, с цел да се обади в редакцията на " Канал 7 " в Сидни. Продава правата и с тях плаща 200 долара на ощетения риболовец. Момчетата са освободени с ангажимента, че ще спомагат за изработката на филм.
В последна сметка капитан Уорнър е обявен за народен воин, а кралят на Тонга се поинтересувал дали може да направи нещо за него от признателност, че избавил шестима от поданиците му. Питър пожелава единствено лиценз за лов на омари и за свободна търговия в кралството му. Но преди този момент се завръща в Сидни, с цел да подаде оставка от компанията на татко си и да наеме нов транспортен съд, който кръщава " Ата ". Шестте момчета, които избавя, стават негов екипаж.
След това историята на корабокрушенците от Ата потъва в неопределеност.
От шестимата през днешния ден са живи четирима. Всички те
поддържат връзка със спасителя си Питър Уорнър
Един от тях е Мано, който след изключителния интерес към историята на Брегман бе поканен за изявление от " Гардиън ". В него той споделя още детайлности за времето на острова – по какъв начин с последни сили доплувал на брега на Ата, по какъв начин се молил за живота си, тъй като лодката им го доближава по мрачно: " Първото нещо, което направихме, беше да благодарим на Господ, че ни сподели острова ".
И за спасението: " Ако се озовете на място, което нямате визия къде е, и също така не виждате нито един член от фамилията си, не мисля, че бихте били щастливи. Не можете да сте щастливи, до момента в който не видите фамилията си. Не мога да опиша какво почувствахме всички, когато Уорнър ни откри, разплакахме се от благополучие, все едно вървяхме по пътя към парадайса ".
При публикуването на историята в британския вестник не всички реагират позитивно. Някои от сънародниците им се възмущават, че разказът е от гледната точка на белия мъж, който избавил момчетата. Други намират за незадълбочено обяснението за какво Ата е бил необитаем по времето на корабокрушението на учениците. Трети недоволстват за какво Уорнър е решил, че правата за историята са негови, та да ги продаде на " Канал 7 ".
Самият Мано отхвърля критиките към Питър Уорнър, който усеща " като татко ". " Много хора споделят, че Уорнър е спечелил много от нашата история. Но на кого му пука? Ако не беше той, нямаше да оцелеем, нямаше да сме тук, с цел да разкажем историята си. Ако Уорнър прави пари от това – добре, искам му триумф. Това е мнението ми. Останалите е добре да замълчат ".
" Не желая никой да споделя цялостната ми история, до момента в който не обявявам книга. Може би това ще бъде моето наследство към внуците ми ", добавя полинезиецът. Въпреки това историята ще бъде разказана. След като Брегман разгласява своя роман в " Гардиън ", той е безусловно
бомбардиран с оферти от Холивуд
- въпреки че " фабриката за фантазии " съвсем е спряла да действа в последните три месеца поради коронавирусната пандемия.
За сюжета, взет като от авантюристичен епос, наддават " Нетфликс ", " Метро Голдуин Майер " и няколко продуцентски компании от Англия. Брегман и участниците в историята обаче избират студиото New Regency. Независимата компания пожъна триумф в последните години с филмите " Завръщането " с Леонардо ди Каприо (също основана на същински случай) и " 12 години в иго ".
„ Получихме доста предложения, само че за нас беше значимо студиото да разбере, че това е история от Тонга. Има дълбоки културни аргументи, поради които момчетата оцеляват – техните нематериалност и образование ", коментира създателят.
След като историята на корабокрушенците нашумя и филмът стана неминуем, необятно бе споделяно мнението, че тя би трябвало да бъде предадена оптимално достоверно. Затова за предпочитане е по плана да работят локални хора – това заяви режисьорът с маорски корени, притежател на " Оскар ", Тайка Уайтити. От New Regency са дали заричане, че ще почетат „ гласа на Тихия океан и ще разпрострат в дълбочина културата на Тонга “. Все отново от студиото са подплатили обещанието си и със седемцифрена сума.
Към момента не са оповестени имена на сценаристи или режисьор, които ще работят по филмовия план, само че се знае, че към екипа с консултанти ще се причислят Сионе, Мано, Тевита и Люк – четиримата оживели от остров Ата. По-голямата част от продукцията ще бъде осъществена в Тонга. " Това ще бъде голям културен и стопански принос за Тонга – споделя Брегман. – Хората там си описват тази история от десетилетия и е отлично, че след 50 години тя получава вниманието, което заслужава. "
" Човек за индивида е вълк " е сентенция, датираща още от римско време (използвана и от философа Томас Хобс в " Левиатан " ). Подобно на множеството читатели, холандският историк Рутгер Брегман се запознава с романа, когато сам е младеж. Тогава не му хрумва да се усъмни, че създателят бърка. Но съпоставяйки историята от „ Повелителят на мухите “ и биографията на Голдинг (проблеми с алкохола, податливост към меланхолия, благосклонности към нацистите), Брегман става скептичен към сюжета. Смятайки, че децата биха се държали по изцяло друг метод в сходна обстановка, и той стартира да наблюдава хлапета в домовете им, на летни лагери и в учебно заведение.
Когато публикува статия със заключенията си обаче, читателите реагират с съмнение поради метода на изследване - ирелевантен съгласно тях по отношение на изискванията на необитаем остров. Историкът осъзнава, че с цел да поддържа тезата си,
му е нужна същинска история
Късметът идва благодарение на неограничените благоприятни условия на интернет - в дребен блог Брегман се натъква на историята на шест момчета, откраднали лодка в Тонга, Океания, единствено с цел да корабокрушират дни по-късно край необитаемия остров Ата. В публикацията присъства и името на капитана, който инцидентно намерил робинзоновците след година и три месеца, прекарани на ненаселен остров - Питър Уорнър от Австралия. Всичко това, дружно със срещата си с Уорнър и с едно от избавените деца, Брегман разказа в пространна статия в „ Гардиън “, която за няколко дни бе прочетена от над 8 млн. души.
90-годишният през днешния ден Питър Уорнър е син на един от най-богатите и авторитетни мъже в Австралия през 30-те години на предишния век. Самият той бяга от дома си на 17, с цел да прекара идващите пет години, плавайки от Хонконг и Шанхай до Стокхолм и Санкт Петербург, и да се върне с капитанска диплома от шведския флот. Баща му не е ентусиазиран от тези завършения и го назначава за счетоводител в компанията си. Заможният юноша обаче притежава риболовна лодка в Тасмания, с която продължава да излиза в намерено море понякога.
Точно с тази лодка Уорнър стига до Тонга през зимата на 1966-а. Малкият остров Ата, който го отклонява от маршрута му, е бил населен до 1863 година Тогава транспортен съд на робовладелци атакува, заробва и води всичките му поданици. Наблюдавайки острова през бинокъла си, Питър вижда странни обгорени сектори в зеленината. А по-късно и нещо още по-необичайно – голо момче с дълга коса, което се доближава бързо с плуване към лодката му. Следват го още пет, крещейки с цялостно гърло. На чудесен английски първото момче се показало като Стивън и обяснило, че по техни калкулации се намират
на острова от 15 месеца
След като се качват на лодката, момчетата описват историята на своето корабокрушение и по-нататъшното си оцеляване – и шестимата били възпитаници в католическо учебно заведение в столицата на Тонга, Нукуалофа. Обикновеният живот им доскучал, решили да се качат на рибарска лодка, с цел да пътешестват, само че ги настигнала ужасяваща стихия. Питър се свързва със столицата на Тонга по радиото и след 20 минути получава отговор: „ Открили сте ги! Момчетата бяха отписани, организираха се даже погребения. Ако в действителност са те, това е знамение! “.
В месеците след диалога с Питър Уорнър Брегман се посвещава напълно на тази история в опит да разбере какво тъкмо се е случило на острова и да обори Голдинг. За задачата се среща и с Мано, едно от момчетата, който през днешния ден е на 70 г.
По време на рисковата случка Мано е бил на 15. Останалите - Сионе, Стивън, Коло, Дейвид, Люк – сред 13- и 16-годишни. Пътуването им с откраднатата лодка из Тихия океан не е подготвяно дълго и старателно – провизиите им се състояли от банани, няколко кокосови ореха, два дребни газови котлона. Нямали нито карта, нито компас. Когато тръгнали от пристанището, небето било чисто и момчетата задрямали. Часове по-късно ги събудили разбиващите се в лодката им талази – бурята раздрала платното, за малко да унищожи и кормилото. Изгубени посред океана, с полуразбита лодка, след осем дни без храна, единствено с по няколко глътки дъждовна вода - те видели пред себе си остров Ата.
В спомените си от това време Уорнър написа, че с цел да оцелеят, момчетата си устроили „ дребна комуна с градина за храна, издълбани дървесни дънери за събиране на дъждовна вода, гимнастически ъгъл с тежести, корт за бадминтон, заграждения за кокошки и непрекъснато поддържан огън – всичко това с
ръчен труд, остаряло острие от нож и доста увереност “
(И до момента в който огънят в „ Повелителят на мухите “ изгасва, в действителната история корабокрушенците не го оставят без контрол в продължение на повече от една година.)
Вместо да излъчат водачи, шестимата се разделили на работни групи по двама. Разпределили си функциите в градината, кухнята и защитата. Разбира се, имали са и разногласия, само че те били разрешавани с изолираност за известно време. Преживявали, хранейки се с риба, кокосови орехи и питомни птици, останали от времето, когато островът е бил населен. Освен че ядели месото им, пиели и кръвта им, търсели птичи яйца, а около кратера на вулкана разкрили бананови дървета и плод таро. Дните им започвали и свършвали с ария и молитва, а Коло даже успял да си направи китара с остатъци от дърво, изплувало на брега, черупка от кокосов орех и шест струни, избавени от техния корабокруширал " транспортен съд ". Музиката повдигала духа на момчетата.
А духът имал потребност от покачване – през цялото лято рядко капвал дъжд, изтощавайки от жадност корабокрушенците. Опитали се да измайсторят сал, само че се разпаднал. И с цел да усложни в допълнение обстановката, един ден Стивън се подхлъзнал на канара и счупил крайници си. За да го наместят, измайсторили шина от пръчки и листа.
Денят на спасението им е 11 септември 1966 година
Местният доктор остава изненадан от заякналите им тела и съвършено зарасналия крайник на Стивън. Но вместо да бъдат посрещнати с възторг, в Нукуалофа шестимата са арестувани поради открадната лодка. Капитанът обаче се досеща, че приключението на момчетата е съвършена кино история, и използва връзките на татко си, с цел да се обади в редакцията на " Канал 7 " в Сидни. Продава правата и с тях плаща 200 долара на ощетения риболовец. Момчетата са освободени с ангажимента, че ще спомагат за изработката на филм.
В последна сметка капитан Уорнър е обявен за народен воин, а кралят на Тонга се поинтересувал дали може да направи нещо за него от признателност, че избавил шестима от поданиците му. Питър пожелава единствено лиценз за лов на омари и за свободна търговия в кралството му. Но преди този момент се завръща в Сидни, с цел да подаде оставка от компанията на татко си и да наеме нов транспортен съд, който кръщава " Ата ". Шестте момчета, които избавя, стават негов екипаж.
След това историята на корабокрушенците от Ата потъва в неопределеност.
От шестимата през днешния ден са живи четирима. Всички те
поддържат връзка със спасителя си Питър Уорнър
Един от тях е Мано, който след изключителния интерес към историята на Брегман бе поканен за изявление от " Гардиън ". В него той споделя още детайлности за времето на острова – по какъв начин с последни сили доплувал на брега на Ата, по какъв начин се молил за живота си, тъй като лодката им го доближава по мрачно: " Първото нещо, което направихме, беше да благодарим на Господ, че ни сподели острова ".
И за спасението: " Ако се озовете на място, което нямате визия къде е, и също така не виждате нито един член от фамилията си, не мисля, че бихте били щастливи. Не можете да сте щастливи, до момента в който не видите фамилията си. Не мога да опиша какво почувствахме всички, когато Уорнър ни откри, разплакахме се от благополучие, все едно вървяхме по пътя към парадайса ".
При публикуването на историята в британския вестник не всички реагират позитивно. Някои от сънародниците им се възмущават, че разказът е от гледната точка на белия мъж, който избавил момчетата. Други намират за незадълбочено обяснението за какво Ата е бил необитаем по времето на корабокрушението на учениците. Трети недоволстват за какво Уорнър е решил, че правата за историята са негови, та да ги продаде на " Канал 7 ".
Самият Мано отхвърля критиките към Питър Уорнър, който усеща " като татко ". " Много хора споделят, че Уорнър е спечелил много от нашата история. Но на кого му пука? Ако не беше той, нямаше да оцелеем, нямаше да сме тук, с цел да разкажем историята си. Ако Уорнър прави пари от това – добре, искам му триумф. Това е мнението ми. Останалите е добре да замълчат ".
" Не желая никой да споделя цялостната ми история, до момента в който не обявявам книга. Може би това ще бъде моето наследство към внуците ми ", добавя полинезиецът. Въпреки това историята ще бъде разказана. След като Брегман разгласява своя роман в " Гардиън ", той е безусловно
бомбардиран с оферти от Холивуд
- въпреки че " фабриката за фантазии " съвсем е спряла да действа в последните три месеца поради коронавирусната пандемия.
За сюжета, взет като от авантюристичен епос, наддават " Нетфликс ", " Метро Голдуин Майер " и няколко продуцентски компании от Англия. Брегман и участниците в историята обаче избират студиото New Regency. Независимата компания пожъна триумф в последните години с филмите " Завръщането " с Леонардо ди Каприо (също основана на същински случай) и " 12 години в иго ".
„ Получихме доста предложения, само че за нас беше значимо студиото да разбере, че това е история от Тонга. Има дълбоки културни аргументи, поради които момчетата оцеляват – техните нематериалност и образование ", коментира създателят.
След като историята на корабокрушенците нашумя и филмът стана неминуем, необятно бе споделяно мнението, че тя би трябвало да бъде предадена оптимално достоверно. Затова за предпочитане е по плана да работят локални хора – това заяви режисьорът с маорски корени, притежател на " Оскар ", Тайка Уайтити. От New Regency са дали заричане, че ще почетат „ гласа на Тихия океан и ще разпрострат в дълбочина културата на Тонга “. Все отново от студиото са подплатили обещанието си и със седемцифрена сума.
Към момента не са оповестени имена на сценаристи или режисьор, които ще работят по филмовия план, само че се знае, че към екипа с консултанти ще се причислят Сионе, Мано, Тевита и Люк – четиримата оживели от остров Ата. По-голямата част от продукцията ще бъде осъществена в Тонга. " Това ще бъде голям културен и стопански принос за Тонга – споделя Брегман. – Хората там си описват тази история от десетилетия и е отлично, че след 50 години тя получава вниманието, което заслужава. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ